Добре дошли в моя уебсайт
2. Геоложко развитие на земята
Земята като небесно тяло е възникнала преди 4.5 млрд години. Тя преминала през различни по продължителност и специфика периоди на развитие и оформяне на съвременният и вид.  Обособени са два най-големи периода (еона) в развитието на Земята: докамбрий (криптозой), състоящ се от две геоложки ери – архайска и протерозойска и фанерозой, включващ ерите палеозой, мезозой и неозой.

През архайската ера се образуват скалите и се формират сушевата повърхност на Земята, атмосферата и хидросферата, появяват се и най-примитивните форми на живот.

През протерозойската ера се появява кислорода в атмосферата и се развиват първите многоклетъчни организми. Про­дъл­жи­тел­ност­та и е око­ло 2-2.5 млрд.г. От нея са съхране­ни пре­дим­но ме­та­мор­ф­ни ска­ли. По­де­ля се на до­лен, среден и го­рен протерозой. През та­зи ера въз­ник­ва жи­во­тът на Зе­мя­та – при­ми­тив­ни вод­ни жи­вот­ни, водорасли, бак­те­рии.

Палеозойската ера (ерата на стария живот) е първата ера на Фанерозоя. Тя започва преди около 570 млн. г. има продължителност от 340-350 млн. г. Поделя се на 6 геоложки периода: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм. През тази ера се извършват Каледонските и Херцински тектонски движения, образуват се старите планини, развива се растителността върху сушата, възниква и обхваща големи площи дървесната растителност. За пръв път се появяват гръбначните животни - първоначално риби, след тях земноводни и нисши влечуги.

Мезозойската ера (ерата на средния живот) следва след палеозойската и започва преди около 320 млн. г., а про­дъл­жи­тел­ност­та и е око­ло 160 млн.г. Поде­ля се на три пе­ри­о­да – три­ас, юра и кре­да. През тази ера се очер­та­ват основни­те ли­нии на съв­ре­мен­ни­те конти­нен­ти. Разпадат се старите праконтиненти Гондвана и Лавразия. Фор­ми­ра се близ­ка до съв­ре­мен­на­та кли­ма­тич­на зо­нал­ност. Кли­ма­тът през Ме­зо­зойс­ка­та ера бил по-вла­жен. Рас­ти­тел­ност­та се обновила – сил­но се раз­ви­ли хвой­но­ви, пап­ра­то­ви растения. Сред жи­во­тин­с­кия свят започна­ли да пре­об­ла­да­ват вле­чу­ги­те, осо­бе­но през юра­та и кре­да­та – ди­но­зав­ри, плезиозав­ри, пте­ро­зав­ри и др. В края на Ме­зо­зойс­ка­та ера преоб­ла­да­ва­щи ста­ват покритосе­мен­ни­те рас­те­ния, а ди­но­зав­ри­те из­ми­рат.

Неозойската ера (ерата на новия живот) за­поч­на­ла пре­ди 65-67 млн. г. и про­дъл­жа­ва до на­ши дни. По­де­ля се на три геолож­ки пе­ри­о­да: па­ле­о­ген, не­о­ген и ква­тер­нер. През та­зи ера е за­вър­ши­ло оформянето на съв­ре­мен­ния об­лик на пла­не­та­та. През Не­о­зойс­ка­та ера е обра­зу­ва­на дебе­ла из­вет­ри­тел­на ко­ра вър­ху зем­на­та по­вър­х­ност и мно­жес­т­во леднико­ви нас­ла­ги. Господст­ва­щи ор­га­низ­ми ста­ват топ­лок­ръв­ни­те гръб­нач­ни жи­вот­ни и цвет­ни­те растения. През ква­тер­не­ра се по­я­вя­ва и раз­ви­ва чо­ве­ка.